САМОЗАБРÀВЯМ СЕ, -яш се, несв.; самозабрàвя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Книж. 1. Обикн. с предл. от. Изпадам в самозабрава (във 2 знач.), в унес в резултат от приятни емоции. Ние още не сме създали поет с мощно въображение, вдъхновен художник, който да се самозабравя в невъзможни и невероятни светове, да твори образи, безкрайно отдалечени от света на външния опит. Б. Пенев, ИНП, 143. А пък какъв е музика-а-ант… И как се унася, как се самозабравя, когато дръпне тъй… и струната забръмчи. Д. Калфов, Избр. разк., 172. Те [дамите] просто се самозабравяха от възторг пред отраженията си в грамадните огледала. Св. Минков, РТК, 180. Той е истински художник. Най-крайната и идеална форма на неговия живот е да забрави обикновената действителност и да заживее с висшата действителност на неговите поетически сънища – да се слее с тая действителност и да се самозабрави в нея. ИК, 1939, кн. 7, 341.
2. Неодобр. Изгубвам чувството за мярка и благоприличие в поведението си поради съзнание за превъзходство над някого; забравям се. Пламенният защитник на народните интереси [Найчо Цанов] се издига над своето тясно партийно гледище, за да брани своя народ от застрашаващата катастрофа. Той заявява: „Това вече не може да се търпи. Правителството се самозабравя...“. Цв. Минков, НЦ, 60. Гражданинът може да се самозабрави и да предявява само искания, без да изпълнява своите задължения към обществото. Ето защо държавата трябва да упражнява ефикасен контрол върху гражданите и да налага санкции за всяко провинение към обществения морал. ЖГ, 1937, бр. 15-16, 2. България от освобождението си не е виждала управление, което така да се самозабрави в алчността си да държи властта, че да забрави уреждането на най-съдбоносните за страната въпроси: икономическото развитие и финансовата стабилност на държавата. Буд., 1930, бр. 6, 1.